понеделник, 7 септември 2009 г.

Спасение.....

Аз,се бях загубил,бях самотен и разочарован от живота!!Бях загубил вяра в любовта,в това че може някой да ме обича и разбира!Тогава......тогава се появи ТИ !!
Нас ни срещна случайноста,по начин който никога не съм и предполагал,но това ще е момент ,който ще помня винаги!От както навлезе в живота ми,сутрин първата ми мисъл е за ТЕБ, вечер преди да заспя последната ми мисъл пак е за ТЕБ !Незнам как го правиш,но лека,полека влизаш под кожата ми,влизаш в сърцето ми,и най вече, заела си в мислите ми!! ТИ успя да спасиш сърето ми от това да залинее и евентуално да спре да тупти за някой друг,защото то вече тупти само за ТЕБ!!ТИ успя да спасиш душата ми,и отново да я насочиш в път към ,който винаги се е стремяла!!Караш ме ,да се чувствам объркан,но по онзи странен начин ,който те кара да се чувстваш щастлив!!Обичам да те гледам,Обичам да те слушам,Обичам да мечтая за ТЕБ и с ТЕБ.....
БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ СЕ ПОЯВИ В ЖИВОТА МИ СЛЪНЦЕ И ОГРЯ С ЛЪЧЕЗАРНАТА СИ УСМИВКА МОЯ СВЯТ.БЛАГОДАРЯ ТИ ЧЕ МЕ СПАСИ И МЕ НАКАРА ОТНОВО ДА МЕЧТАЯ!!

събота, 5 септември 2009 г.

Какво е тя?

Тук ми се иска да ви споделя какво е"ТЯ" за мен
Става дума за момиче,което ме кара да усещам че живея отново.Чувствам се сякаш съм се събудил от един сън и разбирам че всъщност не е било сън а реалност!!Тя за мен е,това което не можах да намеря при другите...а именно звездата,която търсих ,и която ще направя всичко възможно да продължи да свети на моето небе,и то да свети така че да не позволява на други звезди да се виждат.Потъмнее ли някой ден значи съм се провалил!
Много още мога да ви кажа,какво е тя за мен,но мисля че следващите редове казват достатъчно:

СРЕЩА
С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непозната,
аз нямаше да знам,
че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Тожа са стихоже на Дамян Дамянов!
А аз ще те питам теб моя звезда:
Мечта ли си ?
Или те има?
Ти огън ли си ?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
Щом този свят е повторим??

АЗ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ МОЯТА ЗВЕЗДА :):)